Днес (3 април) ще се състои погребението на 12-годишната Сиана,

Днес (3 април) ще се състои погребението на 12-годишната Сиана, която остана вечно дете и се трансформира в следващата цифра от черната статистика на жертвите на пътя у нас. 

Баща ѝ Николай Попов заяви, че не може да се сбогува с детето си, защото тя ще бъде изпратена в последния си земен път в затворен ковчег.

Детето издъхна в злополука на пътя Плевен - Луковит в понеделник (31 март).

Ученичката е пътувала с баба си и дядо си в първия ден от пролетната почивка. Леката им кола е пометена от тежкотоварен автомобил при правата Телиш - Радомирци.

Дядото на Сиана Георги Ламбев е в тежко положение и в кома в Плевенската болница. Мъжът, който от дълги години е пожарникар, към момента не знае за гибелта на внучката си.

Детето е умряло в ръцете на баба си и на път за болничното заведение.

Ето и цялото писмо на почернения татко Николай Попов:

" Днес е погребението на Сияна. Изпращаме я в затворен ковчег. Казаха ми, че ще полудея, в случай че я видя……, а ми трябват сили с цел да се боря в нейно име това да спре. Сияна би трябвало да спре това безумство. Явно това е била нейната задача на този свят. Да пристигна за малко и да свърши положителни неща, след това да отлети.
Едно благо и красиво дете в никакъв случай повече няма да види слънцето, да се смее и да играе.

Не мога да върша даже обикновени неща. Не мога отида до магазина, не че нуждая се от нещо…..пред магазина постоянно стои бедняк на който със Сияна купувахме храна. След учебно заведение тя ходеше от време на време сама до там с цел да купи на този човек сандвич, салам или нещо друго за ядене.Такава беше тя. Този спомен ме раздира!

Прибирахме и десетки бездомни животинки, грижихме се за тях и им търсехме дом.

Не я карах принудително! Тя го искаше! Искаше да оказва помощ и да твори положително.

Тя беше ангел!

Уби я безхаберието, наглоста и корупцията. Запазените марки на родната страна.

Борбата в този момент стартира!

Моя персонална идея от тук нататък ще бъде нито едно дете да не загине на пътя премазано като Сияна! Ще вървя, ще дълбая, ще диря с цел да разбутаме този кошер химикалкодържачи-престъпници и някой да свърши нещо. Не на следващия ден! Днес, в този момент и незабавно.

Сияна беше художник. Творец! Рисуваше прелестно, чак в този момент разбрах какво е значела една от последните и рисунки.

Тя е усещала……нашите разплакани очи или нейните страдащи от болежка.

Почивай в мир обич моя! Ще довърша твоята работа и отново ще бъдем дружно.

С любов: Тате.